БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

50 години "Ну, погоди!" не стигат

50 години "Ну, погоди!" не стигат

Началото на култовата световноизвестна съветска анимация е дадено с... цензура

Наскоро от киностудията "Союзмультфильм" обявиха, че започват работа по пълния рестарт на известната в цял свят анимация "Ну, погоди!", която навърши 50 години. Предвижда се началото на цикъл от първите 26 епизода с продължителност 7 минути. И отсега се планира да се заснемат не по-малко от 52 серии. Авторите на идеята уточняват, че не става дума за продължение на култовото филмче в класическия смисъл. И обещават да представят на вниманието на публиката изцяло обновена със съвременни технически средства продукция, като ще бъде запазена оригиналната идея на сериала и неповторимият характер на персонажите. Твърди се още, че към амбициозния проект вече има голям интерес от Китай и други азиатски страни.

 

А преди половин век всичко започва с... държавна поръчка. Съветски чиновници решават, че е време да се даде адекватен отговор на анимациите на "Дисни" и за целта заделят доста приличен за онези времена бюджет. Осъществяването на амбициозната идея - да се направи нещо смешно, но и смислено - се възлага на млади, но вече доста известни хумористи. Курляндски и Хайт измислят сюжета, като залагат на... екшъна с гоненицата. После търсят какви точно да са главните герои, като се отказват от първоначалното хрумване това да са лисицата и петелът, когото после сменят със заека, а накрая им хрумва компания на дългоушко да прави вълкът.

Стига се до така наречения 

 

нулев епизод на анимацията

 

който предшества почти с година създаването на познатия на всички сериал. Режисираното от Генадий Соколски филмче се излъчва по централната телевизия в рамките на обичаната кратка рисувана поредица "Веселая карусель" на 1 януари 1969-а. Визуално то почти по нищо не прилича на познатата днес по цял свят история. Неслучайно към образите на Вълка и Заека е отправена жестока критика, като на създателите им настоятелно се препоръчва кардинално да променят имиджа на персонажите и да ги облагородят - главните герои изглеждат прекалено злобни, а съветските деца имат нужда от добри примери все пак.

Художникът обаче отказва да ги преправя. А и други режисьори на анимационни филми, явно стреснати от неочакваната цензура, не смеят да продължат работата по "Ну, погоди!". Под сурдинка мастити имена от киностудията се оправдават, че идеята им се вижда прекалено обикновена и дори дребнава. И само един-единствен човек точно в нея 

 

съзира диамант за шлифоване

 

"Заекът веднага ми се получи", споделя след време режисьорът Вячеслав Котьоночкин. Именно благодарение на неговия талант на художник и до днес ценители се радват на изцяло позитивния образ на винаги онеправдания герой с дълги уши, сини очи и розови бузки.

Но пък дълго размишлява върху най-подходящата визия на Вълка. Докато веднъж не забелязва на улицата млад мъж, подпрял се на една от сградите. "Черната му дълга коса, залепналата за дебелите му устни цигара и изпъченото шкембе веднага ми подсказаха, че съм открил това, което търсех", откровен е режисьорът.

И не крие, че си представя още в началото как живот на този герой ще вдъхне уникалният

 

дрезгав глас на Владимир Висоцки

 

Великият актьор наистина доста се ентусиазира от поканата да озвучи анимационен герой, прави няколко проби и дори се зарича да напише песен за Вълка. Но отново се намесват цензорите - прочутият бард е недолюбван от властта. В крайна сметка ролята е възложена на знаменития Анатолий Папанов. Обаче като специален поздрав към Висоцки още в първия епизод на "Ну, погоди!" главният герой си свирука с уста мелодията от филма "Вертикал" ("Если друг оказался вдруг..."), докато се катери по въже към Заека (проговорил благодарение на "най-детската съветска актриса" - Клара Румянова).

Постепенно се променя не само графичното изображение на анимацията, но и хуморът, възрастта и външният вид на персонажите. Но главната идея - кое е добро и кое не е, и как лошото винаги може да се пребори - остава неизменна.

Хората до такава степен харесват сериала, че съвсем естествено той

 

бързо се сдобива с титлата "народен"

 

Смях, съпричастност, припознаване с характерите на героите и дори с бита на населението в СССР превръщат "Ну, погоди!" в най-любимата анимация на страната. Появата на нов епизод всяка година не само е много чакана, но и се посреща с неподправен възторг, като събира в кината и пред телевизионните екрани няколко поколения. Пет-шест пъти Котьоночкин се зарича да се сбогува завинаги със Заека и Вълка, да сложи последна точка на поредицата, но... отстъпва пред многобройните молби на зрителите.

"Ну, погоди!" всъщност е истинската история на разпознаваемото от мнозина всекидневие и учудващо близката на повечето рутина, характерни за атмосферата в Съветския съюз от края на 70-те, началото на 80-те години на ХХ век. Социално адаптираният, открито ироничен и непокорен сериал неусетно се превръща в своеобразен свидетел на безвъзвратно отминалото време, чието описание не може да се срещне в нито един официален документ на онази епоха. А се пази само в паметта и душите на хората. Именно в това е величието на тази незабравима, неповторима и незаличима анимация. 

Източник: Дума