БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Днес е денят, в който честваме българската просвета, култура и славянската писменост

Румен Радев: В нашия български език народът ни е откривал своето спасение, българската писменост се е превърнала в наш щит.

Деца от Нови Сад, Сърбия, диаспорите в Северна Македония и Албания се включиха в шествията в София и Пловдив.

В София шествието тръгна от площад „Независимост” пред Президентството. В него се включиха над 1200 ученици и техните учители от 30 столични училища. Имаше мажоретни и фолклорни състави. В шествието участваха и 50 деца от Албания и Северна Македония. То приключи пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", където се състоя церемония с произнасяне на речи от официалните лица и поднасяне на венци пред паметника на Светите братя Кирил и Методий. Датата става особено значима по време на борбата за църковна независимост, а след въвеждането на Григорианския календар се измества на 24 май.

Днес, президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова, лидерът на БСП - Корнелия Нинова, както и генералният директор на ЮНЕСКО - Одри Азуле се присъединиха към тържественото шествие по повод Деня на българската просвета, култура и на славянската писменост. Радев произнесе и приветствено слово.

С вдъхновение нашите предци отредиха най-значимото място в нашия календар за празник на словото. В нашия български език народът ни е откривал своето спасение, българската писменост се е превърнала в наш щит. Това каза на тържественото честване пред Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" президентът Румен Радев.

С днешната все по-напредваща глобализация всяка година угасват езици, а с тях изчезват култури. С всяка отнета дума си отива част от паметта на човешката цивилизация по думите на Радев.

"Нашата българска кирилица свързва милиони хора от различни държави и е нашият най-ценен дар към световното и културно наследство", изтъкна още държавният глава.

Президентът благодари на генералния секретар на ЮНЕСКО Одри Азуле, че е приела поканата да сподели празника на българската писменост. Тази визита той приема като признание за приноса на България към световното културно богатство. Радев изрази признателност към всички онези, приели просветата, науката и прогреса за своя пътеводна светлина.

От своя страна генералният директор на ЮНЕСКО обяви, че химнът на празника ни звучи по изключителен начин и отразява характерните ценности на българите - знанието, науката и просветата. Тези ценности са коз за бъдещото развитие на страната според Азуле.

Белоградчишкият епископ Поликарп отслужи тържествен водосвет пред паметника на Светите братя Кирил и Методий. "Да вземем една малка частица от днешния ден и да я приложим в дните си - това са трите добродетели вярата, надеждата и любовта", призова епископ Поликарп.

В Деня на славянската писменост и култура празнични шествия бяха организирани в редица градове на страната. В русе шествието събра стотици ученици, граждани и учители.

Участниците в събитието в Европейската столица на културата – Пловдив, сред които мажоретен състав и духов оркестър, се събраха на площад „11 май”. Именно там, през 1851 г., за първи път е честван Денят на славянските учители Кирил и Методий. Празненствата тогава се провеждат по инициатива на писателя Найден Геров.

Както през 1813 г., така и през 1851 г. просветата и грамотността в България са по-скоро кауза на едно образовано малцинство, отколкото общовалидна норма. По този повод Софроний Врачански възкликва:

"Оле, безрасъдство българско и голяма глупявина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение, ами ходят като слепи в тъмнина. О, глупави и неразумни човече! Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи. Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи, и хитри, и учени, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък чрем подложени като нас – неучени, безкнижни, невежи, безгласни, безответни като едни скотове?"