БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Днес отбелязваме годишнина от първата българска морска победа в новата ни история

Днес отбелязваме годишнина от първата българска морска победа в новата ни история

По време на Балканската война на 8 ноември 1912 година торпедоносците: „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, атакуват флагмана на турската ескадра "Хамидие"

8 ноември е паметна дата за военноморският флот на България.

По време на Балканската война на 8 ноември 1912 година торпедоносците: „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, командвани от капитан II ранг Димитър Добрев, атакуват флагмана на турската ескадра, охраняваща конвой от Кюстенджа към Истанбул. Торпедото на „Дръзки” поразява крайцера „Хамидие”, с което Варна е спасена от атака по море.

Поглед към торпедоносците „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“

През Балканската война на 8 ноември 1912 г. торпедоносецът "Дръзки", под командването на мичман I ранг Георги Купов нанася тежко поражение и изважда от строя турския бронепалубен крайцер Султан Абдул Хамид („Хамидие“), заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград. Това е голяма победа за малкия Български флот и фактически неутрализира всякакви активни операции на турските военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Турция във войната.

Подготовка и зареждане на торпедните апарати на "Дръзки"

Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив. Във Варненския залив е поставено минно заграждение от около 240 френски ударни мини „Сотер и Харле“. В Бургаския залив не са поставени мини, но и двата залива са обявени за минирани, което кара турските кораби да бъдат предпазливи в действията си и пред двата града.

Турска ескадра налага блокада на Варна на 4 октомври 1912 г., задържайки товарни кораби на път за пристанището. На 6 – 8 октомври градът и военните съоръжения край него са подложени на артилерийски обстрел откъм морето. За да отвърне на бомбардировките, българското командване премества на крайбрежието тежка артилерия от Шумен. На 8 октомври е обстреляна Каварна, а на 18 октомври – и Бургас. Едновременно с тези действия турският флот прикрива доставките на оръжие от Германия през румънското пристанище Кюстенджа.

Още в първите дни на войната Дарданелите са блокирани от гръцките кораби и целият турски военен флот се прехвърля във водите на Черно море. Тук турците имат пълно господство на море. Корабите им сноват край нашите брегове, разузнават, обстрелват наблюдателните постове, подлагат на бомбардировки Варна, Балчик и Каварна. Стига се дотам, че крайцерът “Хамидие” доставя в Балчик ултимативни писма с искане Балчик, Варна и Созопол да се предадат, за да не бъдат разрушени.

В същото време нашите войски жънат успехи в полята на Тракия. Шест дни след обявяване на войната Лозенград пада в български ръце. Малко по-късно укрепената линия Люле Бургас - Бунархисар е разбита и турските войски се оттеглят на силно укрепените чаталджански позиции (на около 40 km от Цариград). Турция търси помощ от Европа, но единственият и най-кратък път за доставка на бойна техника и храни от Германия и Австро-унгария минава през водите на Черно море. С наети египетски транспорти, охранявани от бойни кораби, турците трескаво започват да прехвърлят от Кюстенджа до Цариград боеприпаси и храни. Нашето командване възлага на торпедоносците незабавно да прекъснат тази комуникация.

На 7 ноември от нашите брегови наблюдателни постове постъпват сведения, че по хоризонта се забелязват силуети на турски кораби, а малко по-късно вечерта агентурното ни разузнаване донася, че от Кюстенджа, натоварени с оръдия, боеприпаси, храни и коне за турската армия, са потеглили египетските транспорти “Ак Дениз” и “Казълърмак”. Капитан ІІ ранг Димитър Добрев - командващ отряда български торпедоносци, извежда четири от тях в морето. Безшумно, при пълна светомаскировка, в 22,35 h торпедоносците се промъкват в килватерен строй през северния проход в минното заграждение и незабелязано от турските дозорни кораби поемат курс на североизточк. Начело е флагманският торпедоносец “Летящи”, останалите са подредени по старшинство на командирите им. Колоната завършва “Дръзки” с най-младия командир в отряда мичман І ранг Георги Купов.

В 0,30 h на 8 ноември 1912 г. торпедоносците се втурват в атака на неприятеля. След това ще се окаже, че това е турският брониран крайцер “Хамидие” (3200 t). Последен в килватерната колона подхожда и стреля “Дръзки”. Още след първия торпеден изстрел на “Летящи” от “Хамидие” и притеклите му се на помощ турски изтребители откриват ураганен артилерийски огън по изтеглящите се български торпедоносци и подхождащия за стрелба “Дръзки”. Спокойно и със самообладание командирът на “Дръзки” мичман І ранг Купов пресича на два пъти курса на “Хамидие” и избира най-изгодната позиция за стрелба. Торпедото е изстреляно от около 100 mm и попада в носовата част на крайцера. Часът е 0,46. Взривът образува пробойна с площ около 10 m2 . “Хамидие” обаче остава на вода и с помощта на линейния броненосец “Хайредин Барбароса”, крайцера “Меджидие” и транспорта “Интебах” се добира до Босфора.

Равносметката от българската победа е: изваждане от строя на голяма военноморска единица от турския флот, 8 убити и 30 ранени турски моряци, а от българска страна - един ранен в крака артилерист и две пробойни от снарядни парчета в димовите тръби на торпедоносците “Смели” и “Дръзки”.

Пробойна в корпуса на "Дръзки", получена от турските оръдия при атаката на "Хамидие"

След тази победа турският флот и наетите кораби продължават превозите от Кюстенджа за Истанбул, но сега маршрутът им е изтеглен доста по на изток в морето, там където малките български торпедоносци не могат да ги достигнат.

Репродукция на битката на българските торпедоносци с турския крайцер "Хамидие"

Улученият от торпедото на "Дръзки" турски флагмански карйцер "Хамидие"

Хамидие е тежко повреден и е спасен само благодарение на намесата на съпровождащите турски кораби. След тази битка блокадата на българското Черноморие е вдигната. Към 18 ноември турският флот се насочва към Дарданелите и след безуспешните усилия да пробие гръцките заграждения западно от пролива се съсредоточава за поддръжка на сухопътните операции на турската армия в Източна Тракия.

Морската победа на българите прави силно впечатление в Европа и отвъд океана. Чуждата преса разнася новината и със сензационни заглавия. Правят се анализи и прогнози за бъдещето. Наричат атаката на българските торпедоносци “БРИЛЯНТНА”! И действително европейските осведомителни агенции имат право. “Хамидие” многократно превъзхожда сумарните сили на българските торпедоносци. Достатъчно е само да се напомни, че срещу 108-mm броня на “Хамидие” нашите торпедоносци имат палуба и корпус от 3-mm ламарина, че само един артилерийски залп от “Хамидие” тежи 280,6 kg срещу скромните 2 kg от наш торпедоносец. 

През 1938 г. крайцера,, Хамидие" акостира в пристанище Варна. От екипажа на „Хамидие”, съществувал по време на атаката на отряда български торпедоносци, през 1938 г. служи единствено капелмайсторът, който 29 години е на борда му. Според него торпедото на „Дръзки” е улучило корпуса точно под фокмачтата, която е паднала. Убити са били 19, а ранени 32 души от екипажа.

По време на посещението на „Хамидие” във Варна капитан I ранг Хюсеин Рауф, командир на крайцера през Балканската война, вече като офицер в оставка, живее в Цариград и е много почитан. След ремонта на кораба през 1913 г. той отплава с него в Егейско море и причинява много неприятности на гърци и сърби при Дурацо.

Поклон, български герои!

По материали на: Памет Българска