БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Документален филм по повод 96 - годишнината от смъртта на Александър Стамболийски

На днешния ден се навършват 96 години от смъртта на земеделския лидер и министър-председател на България от 1919-1923 година-Александър Стамболийски.

На днешния ден се навършват 96 години от смъртта на земеделския лидер и министър-председател на България от 1919-1923 година-Александър Стамболийски.

Роден е в село Славовица, Пазарджишка област, разположено сред живописна хълмиста падина в източните поли на легендарния средногорски връх Еледжик. 

Древна е историята на Славовица, богат е борческият й летопис. Днешното село според изследванията на известни наши историци е основано в началото на 17 век от българи. По данни от 1870 година в село Славовица имало 400 жители, 100 къщи,1 църква и 1 едно училище с 20 ученика, а в момента през 2019 в селото живеят са едва 300. Населението му е било българско и се е занимавало с лозарство, земеделие и дърводелство. През Април 1876 година заедно със селищата от четвърти революционен окръг будна и свободолюбива Славовица въстава срещу поробителите-17 убити и 10 заточеници записват имената си в историята на Априлското въстание. Славовица има свое място в миналото и настоящето на България преди всичко с името и делото на своят безсмъртен син-Александър Стамболийски. 

Александър Стоименов Стамболийски е роден на 1 март 1879 година в семейството на Стоимен Стамболийски и съпругата му Катерина. Първоначално образование той получава в родното си село, а основно в Ихтиман. След това последователно учи в Садово-Пловдивско и в лозаро-винарско училище в Плевен, което завършва през 1898 година. Същата година постъпва учител във Ветрен, съседно на Славовица село, където свързва живота си с учителката Милена Даскалова. Те създават две прекрасни деца-Надежда и Асен. През есента на 1900 заминава за Германия, където става студент по Агрономия в Хале. Поради заболяване от туберкулоза е принуден да се върне в България за да се лекува. Първите си стъпки в политическата кариера, Стамболийски прави като организатор на земеделски дружби и редактор на вестник Земеделско знаме. През 1904 година е избран в управителният съвет на БЗНС, а на парламентарните избори през 1908 година 29 годишен е избран за народен представител.

В следващите години той се утвърждава като всепризнат водач и идеолог на земеделският съюз. Борбата за подобряване живота на отрудените селяни е дълбоката същност на Стамболийски. В продължение на 20 години използвайки острото си перо, огненото си слово , възможностите си като министър-председател той води упорита и смела борба в името на и интересите на народа и родината си за своята непреклонна борба. Против личния режим на княз Фердинанд, Стамболийски е осъден на доживотен затвор. 

Три години по-късно във връзка с войнишкото въстание през есента на 1918 година е освободен от затвора по нареждане на Фердинанд и е изпратен да води преговори за мирно решаване на конфликта. Стамболийски решава да оглави бунта и е провъзгласен за председател на Радомирската република. През Януари 1919 година Александър Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодоров и участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме предложените условия, Стамболийски оглавява правителството и подписва Ньойския договор на 27 Ноември 1919 г. След проведените парламентарни избори през Май 1920 г. той съставя самостоятелно правителство само от членове на БЗНС и се утвърждава като най-авторитетния деец способен да поеме държавното кормило. Правителството на Стамболийски провежда активна външна политика за извеждане на страната от международната изолация и за защита на националните интереси с мирни средства. Правителството му приема закони и провежда реформи с цел да защити интересите на трудовия народ. Направени са редици просветни и културни реформи. Проведен е референдум за осъждане на виновниците за националните катастрофи, но преврата на 9 Юни 1923 година слага край на този сериозен проект за демократизация на Българският обществен живот. Правителството на БЗНС е свалено от власт. Опитът на въстаналите селяни от Пазарджишко и други райони е неуспешен. Стамболийски е заловен, жестоко изтезаван и убит във вилата му край Славовица на 14 Юни 1923 година. През 1958 година в знак на признание на делото на видния общественик и държавник в село Славовица е създаден музей Александър Стамболийски с три обекта-родна къща, вила-музей и паметник костница. През 1968 година и трите обекта са обявени за исторически паметници на културата с национално значение.

Родната къща на Александър Стамболийски се намира в южният край на селото в подножието на хълма Янини грамади. Тя е построена в средата на 19 век и представлява автентичен образец на тази етнографска област. 

Монументално каменно стълбище води до върха Янини грамади. Там се извисява паметник-костница, в който са положени костите на Александър Стамболийски, на майка му Катерина и на брат му Васил. 

На 3 км източно от Славовица пък е вилата на Александър Стамболийски, построена през 1922 година. В нея той прекарва последните дни от живота си отдаден на труд, срещи и разговори със свои съидейници. В собствената му вила го изненадва преврата на 9-ти Юни. На 14 Юни след жестоки мъчения , полумъртъв е изоставен в една от стаите на стопанската постройка в двора на вилата. И до днес на една от стените надписът СТ 1923 ГОДИНА, който той е изписал с кръвта си в последните мигове на живота си. Чрез снимки и документи експозицията във вилата музей се разказва за една велика личност от историята на България. През две хилядната година вилата музей е била умишлено запалена и е била изгоряла до основи, но до ден днешен не се знае от кого. През 2003 година е започнат ремонта по реставрацията на вилата и през 2006 година тя отново е отворила врати. В края на 2017 година с финансова помощ от министерството на културата е започната работа по завършената мемориалната част на музея за възстановяване на обстановката , в която е живял и творил Стамболийски. Вилата-музей е национален туристически обект под номер 35 А и е отворена всеки ден за посетители. Славовица-с културно-историческото наследство на Александър Стамболийски е място, което всеки българин поне веднъж в живота си трябва да посети.