БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

БСТВ на живо

Елена Йончева - Бъдещето на българската икономика зависи от това как ГЕРБ ще усвои финансовата помощ от Брюксел

Елена Йончева - Бъдещето на българската икономика зависи от това как ГЕРБ ще усвои финансовата помощ от Брюксел

Тя поиска Европейската комисия да осъществи реален контрол върху начина, по който националните правителства ще разпределят поредния и най-мащабен транш, осигурен от Брюксел за справяне с последиците от коронавируса

Елена Йончева, евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, поиска Европейската комисия да осъществи реален контрол върху начина, по който националните правителства ще разпределят поредния и най-мащабен транш, осигурен от Брюксел за справяне с последиците от коронавируса. Тази седмица Комисията представи новия палн за възстановяване с финансова подкрепа в размер на 750 млрд. евро. „Помощта по линия на ЕС е ключова за българската икономика, тъй като в момента Брюксел мобилизира безпрецедентни по размер средства - само представеният тази седмица пакет дава възможност за над 9 млрд. евро директна помощ за България, плюс възможност за още 3 милиарда под формата на заем“, коментира Йончева. „Тези средства са нужни повече от всякога на българските предприятия. От тези средства зависи бъдещето на поколения българи. А опитът с кризисната помощ, предоставяна от правителството до сега, не е много обещаващ – спомнете си само каква помощ предостави Банката за развитие. Именно за това като член на Антикорупционната група на ЕП поисках ЕК да обърне специално внимание на контрола - не да се създават бюрократични механизми на хартия, а да има засилена роля на ОЛАФ и Европейската прокуратура.“, допълни Йончева.

Българският евродепутат коментира и ситуацията около мониторинговия механизъм върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България, като посочи, че в този дебат е много важно да се говори с факти, а не с внушения - „Не може да си заравяме главата, винаги когато има неудобни факти. Вместо да изпадат в кризисен пиар всеки път, когато Брюксел ни плесне и да се опитат да замитат проблемите, правителството отдавна трябваше да започне да решава проблема с корупцията.“, коментира Йончева и допълни, че конкретно по линия на мониторинговия механизъм ситуацията изобщо не е черно-бяла - „Да, в един от последните работни дни на Комисията „Юнкер“ беше представен доклад, в който се посочваше, че може да се премине към отпадане на мониторинга за България. Европейският парламент в началото на ноември проведе дебат по темата и с колегите в Комисията по правосъдие и вътрешни работи подкрепихме отпадането на механизма при условие, че ЕК гарантира, че реформите в България ще бъдат довършени. Аз лично също гласувах за отпадането на този механизъм - не защото смятам, че ситуацията в страната се е подобрила, а защото този механизъм отдавна спря да дава резултати. Наблюдение е необходимо, но в рамките на нов, по-ефективен механизъм. Това накратко е ситуацията в Парламента, но по-важното е какво стана в другите две институции, отговорни за механизма - Съветът и Комисията. А там ситуацията е доста неясна. Съветът, където се срещат правителствата на държавите-членки, никога не подкрепи заключенията на Комисията „Юнкер“. Новата Комисия на фон дер Лайен до момента не е отменила официално решението, с което през 2006 г. е създаден този механизъм. Това означава, че механизмът формално продължава да съществува, но ЕК не полага усилия да го прилага ефективно, особено в светлината на кризата с корона вируса. На практика механизмът е в един вид спящо положение и може да се използва по преценка спрямо България по други важни теми, като например участието в Еврото или в Шенген. Дали ЕК ще го задейства и има ли смисъл в това са въпроси, на които само времето ще отговори. Едно обаче е сигурно - в Брюксел много добре знаят какво е реалното положение в България и това се отразява на много сфери на дейност, в т.ч така необходимото в момента усвояване на европейски средства за справяне с последиците от пандемията. Не е случайно, че ЕК поиска парите от фонда за възстановяване да се обвържат с върховенството на закона в отделните държави“.