БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ГЕРБ отново скри Борисов от парламента по темата за Северна Македония

ГЕРБ отново скри Борисов от парламента по темата за Северна Македония

Вместо Борисов, ГЕРБ доведоха министъра на въшните работи Екатерина Захариева и на отбраната Красимир Каракачанов, които многократно са се изказвали по въпроса

За пореден път управляващите попречиха да бъде повикан в парламента премиерът Бойко Борисов. Сега за това настояха депутатите от БСП, които искаха Борисов да даде разяснения в пленарната зала за бъдещите отношения със Северна Македония. От мнозинството обаче отхвърлиха предложението им и, вместо премиера, доведоха министъра на въшните работи Екатерина Захариева и на отбраната Красимир Каракачанов, които многократно са се изказвали по въпроса.

Самият Борисов предпочете да разкрие пред Министерския съвет мнението си, което след това беше разпространено от правителствения пресцентър. Премиерът изрази съжаление, че в Скопие не са проявили ангажираност, смятайки че с натиск и лобизъм могат да накарат България да промени своята позиция. „България най-много е желала нашите съседи от Република Северна Македония, както и нашите приятели от целите Западни Балкани да се присъединят към ЕС ... Нашата позиция не е позиция на инат или позиция да спрем нашите най-близки приятели“, изтъкна Борисов. И изрази готовност да продължи разговорите със Скопие.

В ПАРЛАМЕНТА: ОЩЕ ОТ ПОЗНАТОТО

Социалистите обосноваха искането си да бъде изслушан премиерът с аргумента, че досега по темата се е говорило единствено във връзка с проекта за преговорна рамка на Скопие с Европейския съюз. „Дискусията трябва да бъде по-цялостна – за отношенията между двете страни оттук-нататък. Това изслушване трябва да бъде проведено с министър-председателя. Искането ни е абсолютно добронамерено и е свързано с желанието ни българският парламент да има думата по тези въпроси и да работим заедно за устойчиви отношения с нашата съседка”, изтъкна соцдепутатът Кристиан Вигенин.

От ГЕРБ обаче не се впечатлиха от тези мотиви и, заедно с партньорите си от „Обединени патриоти”, гласуваха срещу инициативата на БСП. За компенсация предложиха изслушване на двамата вицепремиери, ангажирани в разговорите със Скопие - Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов. Като тема предложиха отново проекта на преговорната рамка – въпрос, по който първият ни дипломат е изказвала позицията си неведнъж, а шефът на военното ведомство дори вече говори в пленарната зала. Идеята на управляващата партия беше одобрена и изслушването беше включено в дневния ред на парламента същия ден.

Пред депутатите Захариева отново повтори, че Северна Македония нарушава договора за добросъседство с България от 2017 г. Като примери посочи, че властите в Скопие създават изкуствени пречки пред българските инвеститори, бавят съвместните инфраструктурни проекти, представят манипулативно и едностранчиво българските позиции към югозападната ни съседка и не предприемат никакви мерки срещу антибългарската пропаганда. „Независимо от всичките ни прояви на добросъседство, Скопие не промени своята политика спрямо България ... Докато не получим правни гаранции, че тази политика ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за реално стартиране на преговори за членство”, обобщи външният ни министър.

Каракачанов допълни, че дипломацията на Скопие последователно работи за създаването на негативен образ на България в Европа, и се опитва да търси през международни институции признаване на македонско малцинство у нас. „Ние им оказваме подкрепа, те ни отвърщат с нож в гърба”, констатира военният министър. Той също открои липсата на каквито и да било мерки срещу говора на омразата, както и срещу насаждането на антибългарски настроения, включително чрез образователната система. „Няма толкова публикации срещу COVID-19, колкото има срещу България. Това е част от политическата практика, която цели изграждане на нова идентичност, различна от българската, но на базата на омраза срещу българите и фалшификация на историята”, допълни Каракачанов.

Двамата министри се обединиха, че трябва да има допълнение към договора за добросъседство, съдържащо българските искания, което да бъде одобрено от парламентите на двете страни. Очаква се, че така ще се създадат гаранции, че българският национален интерес ще бъде защитен.

От управляващото мнозинство подкрепиха действията на своето правителство. „Република Северна Македония не може да се присъедини към ЕС преди да е излязла от Югославия”, заяви депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев. Опозицията в лицето на БСП се съгласи, че решението за отлагане на началото на преговорите е правилно. Социалистите обаче подчертаха, че това решение удря по репутацията на България като страна, която подкрепя разширяването на ЕС в Западните Балкани. „Не е успех, че сме спрели Република Северна Македония. Щеше да е успех, ако сме постигнали целта да започнат преговорите с двете страни, ако бяхме спечелили на наша страна единодушно партньорите ни в ЕС”, изтъкна соцдепутатът и бивш външен министър Кристиан Вигенин. И настоя за по-системен подход в правителствената политика по въпроса – както по отношение на Скопие, така и към процеса на евроинтеграция на Западните Балкани.

ЗОРАН ЗАЕВ: ОСТАВАМЕ ПРИЯТЕЛИ С БЪЛГАРИЯ

Премиерът на Република Северна Македония - Зоран Заев, заяви, че страната му остава приятелски настроена към България. Изявлението му идва в отговор на позицията на нашето правителство, че няма да подкрепи започването на преговори за еврочленство на Северна Македония, докато Скопие не се съобрази с българските условия

Заев заяви, че двете страни не трябва да се дистанцират. "Трябва да сме близки народи, да си сътрудничим, да отваряме перспектива за младите хора и децата. Това е задължение на всички, разбира се, най-вече мое и на Борисов като първи в изпълнителната власт и в двете страни. България казва, че признаваме реалността и приемаме съществуването на македонци и македонския език. Но нека се върнем назад в историята и да видим историческите факти. До момента имаме договорена двустранна норма. Беше договорено през 1999 г., което през 2017 г. беше потвърдено от Договора за приятелство и добросъседство, тоест обръщаме се към тях на македонски, в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония и България в съответствие с нейната Конституция. Няма разговори за самоопределението или македонския език, който е в основата на нашата идентичност. Знаете ли - първо, историята е дело на историци, политиците не обсъждат исторически въпроси. Политиците могат да насърчават историческите комисии, които да дебатират, всъщност до момента те го правят с голям успех. Пет исторически фигури, три исторически периода. Имаме добра перспектива за преговори, основани на исторически факти", каза Заев, цитиран от БГНЕС.