БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Лекарства наистина са липсвали, когато лидерът на фармацевтите беше обвинена за всяване на паника

Лекарства наистина са липсвали, когато лидерът на фармацевтите беше обвинена за всяване на паника

Фармацевтичният съюз настоява за сваляне на обвиненията срещу проф. Асена Стоименова

Българският фармацевтичен съюз (БФС) настоя в отворено писмо до институциите да бъде прекратено наказателното производство и снето повдигнатото обвинение за всяване на паника срещу председателя на организацията проф. Асена Стоименова.

Писмото е адресирано до прокуратурата, правителството, омбудсмана и Министерството на здравеопазването и е подкрепено с кореспонденция между официални институции, от които е видно, че липси и недостиг на медикаменти действително е имало, когато Стоименова е предупредила за тези рискове.

Стоименова получи обвинение от прокуратурата на 10 април за всяване на паника заради нейни интервюта, в които предупреждава за опасността от недостиг и липса на лекарства в условията на пандемия. Прокуратурата твърди, че с изакзаванията си Стоименова "буди неоснователна тревога" у гражданите в условията на извънредно положение и деянието е с висока обществена опасност.

МЗ е спряло износа на дефицитни лекарства след сигнали от ИАЛ

От съсловната организация разпространиха във вторник писма на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) до здравния министър, от които става ясно, че недостиг на медикаменти и риск пациенти да останат без лечение действително е имало. От съсловната организация посочват, че изказаното от проф. Стоименова експертно мнение за възможни случаи на недостиг на лекарствени продукти е било потвърдено както от актове на българските власти, така и от изявления на български и международни организации, натоварени с контрола на лекарствоснабдяването. Затова твърденията ѝ не могат да бъдат определени като неистински или фалшиви и е редно обвиненията срещу нея да бъдат свалени.

От БФС дават пример със заповед на здравния министър Кирил Ананиев от 30 април, с която беше забранен износът на определени лекарства за диабет, онкологични заболявания, шизофрения и др. Заповедта е предшествана от две писма на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) до здравния министър от началото на април, от които става ясно , че има риск от недостиг на определени лекарства заради производствени проблеми, спиране на вноса у нас, повишено търсене или паралелен износ.

В писмата на ИАЛ изрично се твърди, че всяка седмица постъпват сигнали за липса в лекарствената мрежа на определени продукти и невъзможност за пациентите да се снабдят с тях, което представлява опасност за здравето им.

От едно от писмата на ИАЛ до здравния министър например е видно, че една от фармацевтичните компании, производител основно на инсулинови продукти, е поискала износът им да бъде забранен. Наред с тях има и препарати срещу онкологични заболявания и шизофрения. Директорът на ИАЛ посочва, че същевременно са постъпили уведомления за износ на хиляди и дори десетки хиляди опаковки от тези продукти през февруари и март. Паралелно с това в ИАЛ постоянно постъпват оплаквания от пациенти за липсата на тези лекарства.

Те са били засечени като проблемни и от Българската организация за верификация на лекарствата, тъй като често били обект на отклонения от законната верига на доставки. Въпросните медикаменти освен това били засечени, че се продават от аптеки на дистрибутори, което е в нарушение на закона, защото у нас търговците на дребно с лекарства нямат право да продават на търговци на едро. Това е една от обичайните схеми за отклоняване на лекарства от аптечната мрежа за износ.

Дори Софийската градска прокуратура била възложила на ИАЛ проверка относно липсата на един от инсулиновите продукти в аптечната мрежа. Заради това ИАЛ препоръчва забрана за износ на въпросните продукти от българския пазар и следва заповед на здравния министър, с която износът им действително беше забранен.

По същия начин заради производствени проблеми и временно преустановен внос на медикаменти за пациенти с нарушения на щитовидна жлеза, износът им е бил спрян поради опасност от недостиг.

БФС: Рискът е бил факт, когато Стоименова е предупредила

От Фармацевтичния съюз коментирраха, че изказванията на проф. Стоименова са след датата на съставяне на въпросните писма. Т.е. когато Стоименова и изнесла пред медиите опасенията за недостиг на лекарства, това са били твърдения, вече подкрепени с доказателства и не могат да се квалифицират като неистински или фалшиви. Затова съсловната организация апелира незабавно да се оттегли повдигнатото обвинение срещу проф. Стоименова.

"Фактите, които са доказани в описаните официални писма и заповед, оборват и твърденията на представители на обществени организации и други публични личности и политици, че в България няма недостиг на лекарствени продукти. БФС би могъл да насочи пациентите, които се обръщат със сигнали за недостиг, към посочените лица да им укажат как могат да се снабдят с тях в момента", се казва в писмото на организацията.

"Продължаването на наказателното преследване е неоснователно и би повдигнало въпроси каква е целта му, както и по каква причина не са повдигнати обвинения на представители на институциите на ЕС, на министъра на здравеопазването и на представители на Изпълнителната агенция по лекарствата за сходни думи и еднакви по съдържание твърдения. БФС изразява увереност, че органите на наказателното производство ще приключат компетентно в следващите дни този случай", се казва още в писмото.

В изявления на представляващите Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) нeколкократно бе посочено, че държавите членки са изправени пред реална възможност и текущ недостиг на определени лекарствени продукти, както и че една от причините е намаляване на производството в Китай и в Индия. Европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду също ясно изказа вероятността от недостиг на лекарствени продукти в държавите членки на 8 април 2020 г. 

Стоименова получи мощна подкрепа от съсловието, правозащитни и медийни организации, а Българският фармацевтичен съюз сезира за казуса редица европейски институции, сред които Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU), Европейския парламент и Европейската комисия и Агенцията на ЕС за основните права. Съсловната организация на фармацевтите поиска на европейско ниво реакция, както и официална позиция, с която да се гарантира правото на свободно изразяване на експертно мнение в условията на извънредно положение.

Източник: Mediapool