БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

На 14 април 1205 г., цар Калоян разгромява край Адрианопол кръстоносците от Латинската империя, водени от Балдуин I

На 14 април 1205 г., цар Калоян разгромява край Адрианопол кръстоносците от Латинската империя, водени от Балдуин I

В битката при Одрин загива "цветът на рицарската войска"

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, начело с френския рицар и граф на Фландрия и Ено Балдуин, нахлуват във Византия. Калоян им предлага своята помощ, но те я отхвърлят. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и обявяват създаването на Латинската империя. Те отново отхвърлят предложената от цар Калоян подкрепа. Неочаквано ромейската аристокрация в Тракия се обръща за помощ именно към Калоян. Ромеите се заклеват да го приемат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от властта на рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухва в началото на 1205 г.

Почти по същото време цар Калоян привършва успешно преговорите с папа Инокентий III и българският владетел придобива титлата рекс, т.е. крал, а българският архиепископ е провъзгласен за примас — титла, равнозначна на патриарх.

Въпреки привидно добрите отношения на Калоян с новите западноевропейски завоеватели, латинците веднага след установяването си в Константинопол предявяват териториални претенции към българските земи. Техните рицарски отряди започват често да преминават границата и да подлагат на грабеж българските селища.

Латинският император (наскоро коронясаният Балдуин I) тръгва на поход, за да накаже непокорните градове в Тракия, с всички войски, които има на разположение. Когато стига до Адрианопол (Одрин) на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсаждат града, като се опитват да подкопаят крепостните стени. 

Това убеждава Калоян, че съюз с латинците не е възможен и е необходимо да потърси съдействие от византийските градове в Тракия, които все още не са превзети от рицарите. През зимата на 1204–1205 г. пратеници на гръцките аристократи посещават Калоян и доскорошните врагове се съюзяват за съвместни действия срещу латинците.

На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумански наемници. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари, участници в това решително сражение, след време записват с покруса, че в битката при Одрин загива "цветът на рицарската войска". Император Балдуин е пленен и отведен в Търново, където намира смъртта си. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.

Източник: Българска история