БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

На 20 февруари 1985 год. в космоса полита орбиталната станция "Мир"

На 20 февруари 1985 год.  в космоса полита орбиталната станция "Мир"

Преди 35 години в околоземна орбита е изведен основният модул на орбиталната станция "Мир"

В нощта на 20 февруари 1986 г. (московско време 00:28:23) от Байконур е изстреляна космическата станция "Мир" - първата изследователска станция за продължително обитаване. Тя остава в космоса повече от 15 години - рекорд, който надминат неотдавна от Международната космическа станция. 

На 20 февруари в околоземна орбита всъщност е изведен основният модул посредством ракетата "Протон". Станцията е конструирана години наред с добавяне на модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация "Мир" просъществува до 23 март 2001 г., когато е свалена от орбита и потопена в Тихия океан.

Всъщност „Мир“ е гражданското име на проекта. Тази станция стана осмата от поредица съветски дългосрочни орбитални станции (ДОС) „Салют“, които изпълняваха както изследователски, така и отбранителни мисии. Първият „Салют“ е изстрелян през 1971 г. и е работил в орбита в продължение на шест месеца; изстрелванията на станциите „Салют-4“ (около 2 години експлоатация) и „Салют-7“ (1982-1991 г.) бяха доста успешни. Днес „Салют-9“ работи като част от МКС . Но най-известната и, без преувеличение, легендарна, беше третото поколение станция Салют-8, която стана известна под името Мир. Може да се твърди, чре орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР в космическата област.

За станцията настоява Сергей Корольов. 

Любопитни факти:

Проектирането на станцията отнема около 10 години и е извършено от две легендарни предприятия на съветската и сега руска космонавтика: RSC Energia и  Държавния научно-производствен космически център Хруничев . азата на проекта за Мир става проектът "Салют-7", като "Мир" е модернизиран, оборудван с нови блокове за скачване, нова система за управление ... В проектирането и строежа на станцията участват повече от сто предприятия и институти от бившия СССР. Цифровото оборудване е съветско и се състяло от два компютъра „Аргон-16„, който можеда се препрограмира от Земята. Електрическата система е изцяло подновена и подсилена, а за получаване на кислород е използвана нова система за електролиза на водата „Електрон“. 

Първоначалната дължина на "Мир" е 13,13 метра, диаметъра - 4,35 метра, полезният обем - 76 кубични метра, масата - 20,9 тона, максималният екипаж - 6 души.

До 1995 г. "Мир" продължава да се достроява, като се увеличава няколко пъти. Общото тегло на шестте допълнителни модула стига почти 93 тона. 

Първата в света орбитална станция "Салют 1" е била пусната на 11 октомври 1971 г. и действала общо 175 денонощия, от тях 22 дни с екипаж на борда. Единственото посещение на станцията обаче приключва трагично - при завръщане на Земята космонавтите Георгий Доброволский, Владислав Волков и Виктор Пацаев загиват заради разхерметизиране на спускаемия апарат. 

Идеята за създаването на "Мир" е дадена през 1976 г. от НПО "Енергия", а практическото изпълнение започва през 1979 г. През 1984 г. програмата за малко да бъде преустановена, за да се освободят средства за създаването на космическата совалка "Буран". "Мир" е спасена от намесата на Григорий Романов - секретар по военната и космическа промишленост на СССР. 

"Мир" е изведена в орбита с ракетата "Протон-К", създадена в конструкторското бюро на Владимир Челомей. През 1964 г. "корольовци" и "челомейци" се надпреварват в работата по създаването на ракета-носител от свръхтежък клас, която първоначално се е предвиждала за експедиция до Луната. "Протон" е въведен в експлоатация през 1978 г. след няколко десетки неуспешни изстрелвания. Проектът за ракетно-космически комплекс Н-1, осъществяван под ръководството на Корольов, а след това на приемника му Василий Мишин, бива закрит. 

Връзка със станцията се осъществява с корабите "Союз" и "Прогрес". Като цяло на "Мир" са се скачвали 31 кораба "Союз" и 64 "Прогрес".

За доставяне на Земята на научните експерименти са използвани малки безпилотни капсули "Радуга" с товароподемност от 150 кг. Между 1990 и 1994 г. те извършват осем успешни приземявания, като само една от капсулите не бива намерена. 

"Мир" е посетена общо от 139 души от 12 държави, в това число 42-ма граждани на СССР и Русия. Но на практика най-много се оказват посетителите от САЩ - общо 44 души. Пристигали са както чрез "Союз", така и чрез американски совалки, които през 90-те години посещават "Мир" седем пъти.

Американска совалка, скачена към орбиталната станция "Мир"

Важно е да се отбележи, че на станцията е пребивавал и вторият български космонавт Александър Александров. Той е бил на борда на орбитална станция 7 дни. Александров извършва над 55 успешни научни експеримента по време на полета си.

Анатолий Соловьов е летял до "Мир" пет пъти. Рекордът не само по пребиваване на "Мир", но и въобще в космоса (общ 437 дни), принадлежи на лекаря Валерий Поляков. 

На станцията са били проведени около 23 000 всевъзможни изследвания.

Научен екперимент "Рефлектор". Подготовка за разгръщане на антената.

Единственият сериозен инцидент става на 25 юни 1997 г. когато товарния кораб "Прогресс М-34" при скачване се сблъсква с научния модул "Спектр", което довежда до разхемертизиране на модула и временно поврежда слънчевите панели.

Повредените слънчееив панели на станцията "Мир"

Експлоатацията на "Мир" е коствала, по данни на руските средства за масова информация, 200 милиона долара на година.

Трябва да е отбележи факта, че опитът, натрупан при строителството и експлоатацията на "Мир" са прижени впоследствеи и на Международната космическа станция.

През януари 2001 г. руското правителство решава да потопи станцията и това става на 23 март в 08:59:24 московско време в безлюден район на Тихия океан около остров Фиджи. 

Масата на станцията по това време е била 137 тона, но до водата достигат само около 12 тона отломки. Всичко останало изгаря, в това число пластмасова елха и костюм на Дядо Мраз, които са се предавали от екипаж на екипаж през годините.

На остроф Фиджи, а така също и в Австралия, Нова Зеландия и Чили падането на "Мир" е можело да бъде видяно с невъоръжено око. Останалото човечество е наблюдавало събитието по телевизията и в интернет с помощта на компютърни графики. 

По непотвърдени данни, президентът на Иран Мохамад Хатами по време на посещението си в Москва на 13 март 2001 г. е изразил желание да купи станция "Мир". 

В момента в орбита работят две станции - Международната космическа станция и китайската "Тянгун-1". На последната, заради малките ѝ размери, космонавти не могат да пребивават повече от 20 дни.