Общо над 2 000 000 души са избити в Беларус през трите години нацистка окупация

Хатин. Нито на една и най-подробната географска карта на Беларус вие няма да намерите днес това село. То е унищожено от фашистите на 22 март 1943 година. 

Сутринта на този ден на 6 км от селото партизани обстрелват фашистка автоколона. В резултат е убит немски офицер. 
Озверелите фашисти нахлуват в Хатин и го обграждат. На не виновните в нищо хора вече е издадена смъртна присъда. Цялото население на селото от най-малкия до най-възрастния – старци, жени, деца е изгонено от къщите и вкарано в колхозна плевня. С прикладите на автоматите дигат от леглата болни, старци, не пощадяват даже жени с малки деца и кърмачета. 

Когато цялото население на селото струпано в плевнята фашистите затварят вратите, натрупват покрай нея слама, заливат с бензин и подпалват. Дървената плевня мигновено лумва. В дима се задушават и плачат децата. Възрастните се опитват да спасят децата. Под натиска на десетки човешки тела не издържат и падат вратите. В пламнали дрехи хората се опитват да бягат, но тези, които се измъкват от пламъците, фашистите хладнокръвно ги разстрелват с автомати и картечници.

Загиват 149 човека, от тях 75 деца до 16-годишна възраст. Селото е разграбено и изпепелено докрай.

Само две деца от запалената плевня остават живи – седемгодишния Виктор Желобкович и дванадесетгодишния Антон Барановски. Когато в пламнали дрехи, обхванати от ужас хора тичат от горящата плевня, заедно с другите жители на селото тича и Ана Желебкович. Тя здраво държи ръчичката на своя седемгодишен син Виктор. Смъртно ранената жена, падайки, прикрива сина си с тялото си. Раненото в ръка дете лежи под трупа на майка си докато фашистите тръгват от селото. Антон Барановски е ранен в крака с куршум и хитлеристите го взимат за мъртв. Жители на съседните села намират и спасяват обгорелите и изранени деца.

Единствен възрастен свидетел на трагедията на Хатин е 56-годишният ковач на селото Йосиф Камински. Обгорял и ранен той идва в съзнание късно през нощта, когато в селото вече няма фашисти. Той трябва да преживее още един тежък удар: измежду труповете на съселяните си той намира своя син с множество рани. Момчето е смъртно ранено в корема, има силни изгаряния… За три години окупация (1941-1944 гг.) на територията на Беларус фашистите превръщат в руини 209 града и населени места, разрушават 9200 села, в това число 628 села са унищожени заедно с всичките жители. 186 села така и не са възстановени.

Днес на мястото на изпепеленото село е издигнат мемориален комплекс „Хатин“, в който се извисява 6-метрова бронзова скулптура на ковача, носещ на ръце мъртвия си син.

Едва през 1986 г. Григорий Васюра е осъден и разстрелян е през 1987 г. Командирът на един от взводовете на 118-и батальон „ Шутцманщафт“, украинецът Василий Мелешко, е съден в съветски съд и екзекутиран през 1975 г. На мястото на скромния паметник през 1969 г. е открит днешният Хатински мемориален комплекс.

В документалния филм „Позорната тайна на Хатин“ (2008) по сценарий на Сергей Головченко и режисура на Олга Диховичная и Александър Милославов се застъпва тезата, че 118-и полицейски батальон, извършил престъплението е съставен предимно от украински националисти.

Филмът „Иди и виж“ (1985) на режисьора Елем Климов е създаден по събитията в Хатин и окупацията на Беларус по време на войната, и отразени в „Хатинска повест“ на писателя Алес Адамович.

Главният паметник – „Непобеден“

В центъра на мемориала се възвисява 6-метрова бронзова скулптура «Непокорения човек». В този образ на жителя на Хатин скръбно носещ на ръцете си дете, зверско убито от фашистите, и не склонил глава пред хитлеристките поработители, е увековечен подвигът на целия беларуски народ. 

В България селото става известно с песента „Хатинските камбани“ на група „Златни струни“, включена и в албума „Цветя“ на група „Сигнал“.

Клането не е необичаен инцидент в Беларус по време на Втората световна война. Най-малко 5295 белоруски селища са изгорени и унищожени от нацистите и често всичките им жители са избивани (около 1500 жертви) като наказание за сътрудничество с партизани. Във Витебска област 243 села са изгаряни два пъти, 83 села три пъти, а 22 села са изгаряни четири или повече пъти.

В Минска област 92 села са изгорени два пъти, 40 села три пъти, девет села четири пъти и шест села пет или повече пъти. Общо над 2 000 000 души са избити в Беларус през трите години нацистка окупация, почти една четвърт от населението на региона.

Хората с различни политически убеждения и вероизповедания идват в Хатин да почетат паметта на жертвите на Втората Световна война. Скръбен звук на камбаните на Хатин напомня за трагичните съдби на руските села Красуха, Хапун, украинското село Кортелиси, литовското Аблинга, чешкото село Лидице, френския Орадур-сюр-Глан и много други населени пунктове, изтрити от фашистите от лицето на земята през годините на Втората Световна война.