БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

На 30-ти март се навършват 76 години от най-тежката бомбардировка над София от англо-американската авиация

На 30-ти март се навършват 76 години от най-тежката бомбардировка над София от англо-американската авиация

В този ден над София са хвърлени около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради

На 30 март 1944 е най-тежката бомбардировка над София. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“.

В 9,45 ч. София е бомбардирана с т.нар. „бомбен килим“.

Снимка: Англо-американски бомбардировач е изсипал бомбения си товар над София

В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно.

Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради.

Жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби.

Снимка: Разрушената сграда на Народното събрание в София, вследствие на англо-американските бомбардировки

Снимка: Разрушена сграда в София, вследствие на англо-американските бомбардировки

Снимка: Разрушена сграда в София, вследствие на англо-американските бомбардировки

Българските изтребители пресрещат противника, но не успяват да разстроят бомбардировъчната формация поради малочислеността си и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.

Снимка: Свален американски бомбардировач

Българската бойна авиация проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление.

Снимка: Български изтребител Ме-109

"Факлите на американските „крепости“ доказваха, че макар и малко на брой, българите са лют и опасен противник" - пише по-късно ген.м-р Стоян Стоянов

Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената ѝ цел – да принуди България да капитулира и да я извади от войнатаЗагубите, нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени), също водят до спадане на интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата.

Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол.

Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници).

От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители.

Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд.

Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот.

Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради.

Източник и снимки: Wikipedia
.