Сраженията в покрайнините на София започнали на 31 декември 1877 г. край с. Горни-Богро

​ Развръзката от първия етап на Руско-турската война е превземането на Плевен в началото на декември 1877 година след дълга обсада. Пред командването стояла дилемата. Не било прието да се воюва през зимата – отпред заснежени планини, които са непреодолимо препятствие. Това означава изчакване за пролетно настъпление. Но този благоразумен план отхвърлял всички предишни победи.

Йосиф Владимирович предложил да се действа по различен начин: без да се взимат предвид метеорологичните условия, да се премине през Балкана и да се сложи край на войната под стените на Константинопол. Но като начало трябвало да се премине през София. Този български град е удобна база за турската армия. Генералите от старата школа нарекли плана на Гурко безумен. Царят се разпоредил да се извърши преминаване на Балкана към София. Офицерите роптаели: тази операция изглеждала твърде рискована. Местните жители придружавали войниците, сякаш били самоубийци.  С яростната си вяра в успеха, той зареждал съратниците си.

Пред тях вървели разузнавачи и водачи от местни селяни, които можели да заобиколят черкезките засади, следвани от армията. Преходът на армията на ге. Гурко през Балкана е сравнен с алпийските подвизи на чудо-богатирите на Суворов. А и самият Гурко всеки Божи ден си спомнял или за Александър Василиевич, или за Багратион – за онези, които са въплътили формулата на Петър Велики „Невъзможното е възможно“).

​

Западният отряд на генерал Гурко в изключително трудни условия преминава  през Балкана

В околните села се разпространявали листовки: „Българи! Предстои ни да нанесем последния удар на врага и да преодолеем Балкана, където той няма да може да се задържи. Вие трябва да ни помогнете да пренесем през планината оръдията, снарядите и сухарите. Вашата основна награда ще бъде да се отървете от турците. Сега е трудно за вас, но за руснаците е още по-трудно, те страдат от лишения за вас, а вие заради себе си. Ще мине време и вие ще ни бъдете благодарни”. Призивите са намирали незабавен отклик. Патриотът Георги Антонов Цариградски довел 720 съплеменници, въоръжени с лопати и кирки. Дванадесет чифта волове теглили шейни с оръжия, четиридесет коня теглили каруци.

Сраженията в покрайнините на София започнали на 31 декември 1877 г. край с. Горни-Богров. Армията на Осман Нури-паша се опитала да прегради пътя към града. В продължение на няколко дни еничарите яростно се съпротивлявали. По улиците на София се чували артилерийски залпове. Рамо до рамо с руснаците се сражавали местни доброволци. Под натиска на атаките с щикове, градушка от куршуми и снаряди, врагът се разтреперил. Съдбата на бъдещата столица на България била решена, когато части от армията на Гурко отрязала пътя на врага по посока на Пловдив. Осман Нури-паша панически се страхувал да се окаже заобиколен и спешно се оттеглил на запад, оставяйки 6 000 ранени, боеприпаси и продоволствия. А на прощаване заповядал София да бъде опожарена. Турският командващ предупреждава само консулите на европейските държави в града за своето решение. Благодарение на енергичната намеса на италианския консул Виторио Позитано и френския му колега Леандър Леге, София е спасена от опожаряване.

Сутринта на 4 януари 1878 г. (по нов стил), при ген. Гурко пристигнал на кон изтощен ординарец с важно донесение: турците бягат. Първи проникнали в града кубанските казаци на Есаула Пьотър Бариш-Тишченко. Те свалили турското знаме от конака. Руската армия влязла гордо под удари на барабаните, с развети знамена.

​

Войските на ген. Гурко навлизат в София, гравюра от италианския печат.

​

Българите изключително ентусиазирано поздравили руснаците, а Йосиф Владимирович увенчали с лаврите на триумфатор. Известният писател Всеволод Крестовски – той е бил военен кореспондент – свидетелствал: „Тълпи хора чакаха генерал Гурко при портите на София. Народът викаше и аплодираше. Всички се отправиха към центъра на града, към църквата Св. Неделя, където един българин произнесе приветлива реч. В отговор на това изказване Гурко заяви: „Днес влизам във втория български град. Първият е древната ви столица Търново, а вторият – София. Дай Бог със силата на оръжието да освпбодим останалата част от България." 

С водените от него воини генералът носи и копие на чудотворната икона на Света Богородица „Радост на всички скърбящи“.  В църквата е отслужен тържествен благодарствен молебен.

​

Чудотворната икона на Света Богородица „Радост на всички скърбящи“.

​