БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

На днешния ден преди 86 години е роден първия космонавт Юрий Гагарин

На днешния ден преди 86 години е роден първия космонавт Юрий Гагарин

Той е първият човек в историята на човечеството, който извършва космически полет

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия). Семейството му е на селяни-колхозници: баща Алексей Иванович Гагарин (1902 – 1973 г.) е дърводелец в колхоза, инвалид, а майка му Анна Тимофеевна Матвеева (1903 – 1984 г.) е доячка в колхоза.

Завършва обучението си във Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург) с отличие на 25 октомври 1957 г. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 летателни часа.

Снимка: самолет МИГ-15

На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

На 12 април 1961 г., в 9 часа и 7 минути московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в при стартиране на полета са „Поехали!“. Позивната на Гагарин е „Кедър“.

Снимка: ракета Р-7

 

Снимка: Гагарин по време на полета

След излитането ракетата носител заработва без проблеми, но на последния етап не сработва системата за радиоуправление, която е трябвало да изключи двигателите от 3-тата степен. Това става чак след сработването на дублиращата система, но корабът вече е излетял и се оказва на орбита, чийто апогей е на 100 km по-високо от предвиденото и изчисленото. Слизането от такава орбита е могло да отнеме 20 до 50 дни.

В орбита Гагарин провежда обикновени експерименти – яде, пие, води записки с молив. Случайно забелязва, че след като остави молива до себе си, той започва да се издига и да „плува“, от което прави извода, че предметите в космоса е по-добре да се връзват или закрепят по някакъв начин. Всички свои наблюдения и чувства той записва на бордов магнетофон. По онова време не се знае как такъв полет може да окаже влияние на психиката на космонавта, затова ръчното управление може да се включи само след въвеждане на специален код, запечатан в плик.

Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.

снимка: Спускаемия апарат на Гагарин веднага след приземяването

Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.

От 23 май 1961 г. Гагарин е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия „Николай Жуковски“, за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г.

След полета на „Восток 1“ Юрий Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения, които продължават две години.

снимка: Юрий Гагарин в България

Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени, медали, дипломи, избиран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий Гагарин е автор на книгата „Пътят към космоса“, 1961 г.

По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 km от град Киржач, Владимирска област.

снимка: Останките от самолета МИГ-15УТИ след катастрофата на полк. Гагарин

 

Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахът им е погребан в стените на Кремъл на Червения площад.

Съветски документи, разсекретени през март 2003 г., показват, че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на правителствено и 2 военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории, като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външен резервоар, закачен за самолета. Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и никакви външни резервоари. Разследването открива, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност и не са могли да изправят самолета.

Източници: wikipedia, pan.bg