БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Навършват се 55 години от съветската мисия Луна 9 - първото кацане на Луната

Навършват се 55 години от съветската мисия Луна 9 - първото кацане на Луната

Автоматичната станция, която на 3 февруари 1966 г. е извършила първото в историята на човечеството кацане на Луната, успява да изпрати общо 27 фотографии

На 6-ти февруари, отбелязваме 55 години от последния радиоконтакт със съветската мисия "Луна 9". Автоматичната станция, която на 3 февруари 1966 г. е извършила първото в историята на човечеството кацане на Луната, успява да изпрати общо 27 фотографии на лунната повърхност до пълното изтощаване на нейните батерии. 

Никой не може да отнеме това постижение на СССР - те първи постигат безпилотното кацане на естествения ни спътник, а само по себе си това е изключителен инженерен подвиг. Макар че през 1959 г. "Луна 2" се разбива в лунната повърхност, а "Луна 3" прави окололунна обиколка и изпраща първите снимки на обратната страна на Луната, мекото кацане е трудност от съвсем различен порядък. То изисква прецизност, метод за забавяне на космическия апарат и предпазването му от увреждане при съприкосновението с повърхността. 

Луна-9

И това касае само техническите препятствия. Към средата на 60-те години все още не се е знаело със сигурност дали повърхността на Луната е достатъчно твърда. Някои учени са изказали предположение, че вследствие на метеороидните удари през милиардите години пясъкът е станал толкова дълбок, че всеки космически апарат би потънал. 

Затова някои съветски учени са предложили да се проектира луноплав вместо луноход. Легендите разказват, че точка на спора е сложил самият главен конструктор Сергей Корольов, който отсякъл: "Луната да се счита за твърда".

Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие ще построи почти всички следващи съветски космически апарати.

Що се отнася до технологичното решение за спускането, ето какво е то: На височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока "Луна 9" се застопорява.

Кацането на Луна-9 на лунната повърхност

Всичко минава успешно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали. 

Мястото на кацане е с координати от 7°8' с. ш. и 64°22' з. д., на запад от кратерите Рейнер и Мариус в Морето на бурите.

Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 km от апарата

СССР обаче не публикува веднага снимките от "Луна 9". Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Директорът на обсерваторията "Джодрел-Бенк" във Великобритания по онова време е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията "Луна 9" и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути "Луна 9" започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те. 

Ловъл размишлява - дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната.

Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! Съществуват предположения, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено.

Програмата "Луна"

Луна 9 е част от програмата Е-6, която включва повече от четиридесет роботизирани мисии стартирани между 1959 г. и 1976 г. от Съветския съюз за изучаване на Луната. По-важните от тях са:

Луна 1 (2 януари 1959 г.)  Целта на полетa е била да се достигне лунната повърхност. Кацането не се получи заради грешка в изчилението на траектовията на полета. Но все пак е извършена доста полезна работа - регистриран е външен радиационен пояс на Земята (или радиационен пояс на Ван Алън, област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергетични заредени частици). Направени са първите преки измервания на параметрите на слънчевия вятър в междупланетното пространство и е установено, че у Луната почти отсъства магнитно поле. "Луна 1" е първият космически кораб в света, достигнал втора космическа скорост, която му е позволила да се откъсне от притеглянето на Земята и да се превърне в изкуствен спътник на Слънцето.

Луна 2 - (12 септември 1959 г. ) Първият в историята на човечеството с изкуствен обект, който достигна повърхността на друго небесно тяло. Пряко измерва слънчевия вятър и занася вимпел с герба на СССР.

Луна 3 - (4 октомври 1959 г.) Тази сонда за първи път изпраща изображение на обратната страна на Луната. Снимките са с лошо качество, но те дават възможност на Съветския съюз да даде имена на обекти на повърхността на Луната.

Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, на което след това се възлага изграждането на почти всички следващи съветски космически апарати.

Източник: cosmos.1.bg