БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Опашки се извиват пред частните лаборатории, които правят PCR тестове

Опашки се извиват пред частните лаборатории, които правят PCR тестове

Кога да се редим на опашка за PCR тест?

Опашки се извиват пред частните лаборатории, които правят PCR тестове. Повечето от чакащите нямат сипмтоми, а са били контактни на заразен. Те обаче се смесват с хора, които вече имат клинична картина, докато чакат за проба. Според проучване на медиите, за тест се чака средно между 40 и 90 минути, трудно на такова място може да се спазва социална дистанция.

Директорът на една от лабораториите д-р Недялко Калъчев препоръча безсимтомните хора да не се тестват. Да стоят вкъщи и да правят проба, само ако проявят симптоми. Защото има повече риск да се заразат, ако чакат по опашки, пише „Булевард България“.

Пред медията д-р Калъчев коментира, че  през последните дни пред лабораторията се извиват големи опашки, а на ден се тестват по 500 души. „Дори още повече хора искат да си направят PCR тест, но ги връщаме, защото няма как да обслужим всички. Най-много са хората, които са контактни лица или такива с оплаквания“.

Бързите антигенни тестове бяха препоръчани от проф. Тодор Кантарджиев преди дни като алтернатива на по-скъпите и бавни PCR-и.

Проблем обаче възниква заради регулацията на регистъра, в който се вписват заразените с Covid-19, казва д-р Калъчев.

"За да може един пациент да бъде вкаран там като положителен, той трябва да даде положителен PCR тест. Чрез антигенния тест ти не можеш да вкараш човек в системата, да въведеш данните му, да го съобщиш на РЗИ. Пробата е безпредметна, тя стои в нищото и макар този човек да е с Covid, той не влиза в статистиката“, каза д-р Калъчев.

PCR-ът е необходимо изследване по-скоро за контактни лица, а не при хора, които вече имат оплаквания, казва той. Контактните лица на заразени с коронавирус не трябва да си правят антигенни тестове, ако нямат симптоми, защото най-вероятно резултатът ще бъде отрицателен.

Антигенният тест може да бъде фалшиво отрицателен, но почти никога фалшиво положителен.

"Безсмислено, когато човек е в клиника и антигенният тест е положителен, да му се прави и PCR. Няма смисъл, защото този човек е ясен – заразен е", каза още той.

Пулмологът  д-р Александър Симидчиев, който е началник на отделение в Медицинския институт на МВР,  препоръча на хората без симптоми, които все пак искат да се тестват, да не си правят PCR проба, а бърз тест.

„Но не от бързите тестове за антитела, а за антигени. Защото тези за антитела показват в исторически план дали даден човек се е срещал с коронавируса. А антигенните улавят част от вирусните частици. Личните лекари ще издават направления за такива тестове и няма да има нужда хората да чакат на опашки пред лабораториите и болниците, така ще има по-малко струпвания“, сподели той пред „Булевард България“.

„Тестовете за антигени са по-бързи, показват резултати за около половин час, докато PCR пробата излиза за минимум 6 часа. Антигенният тест е по-евтин – около 30 лева“, каза д-р Симидчиев.

Той споделя мнението на д-р Калъчев, че PCR тестът е натоварен с юридическо значение. При положителна проба от PCR, регионалните здравни инспекции се свързват със заразения, налагат му карантина и той влиза в официалната статистика. Положителният резултат от бързия антигенен тест не носи „никаква стойност“ за информационната система.

И д-р Калъчев, и д-р Симидчиев смятат, че намаляването на карантината от 14 на 10 дни е разумно решение, тъй като след 10-ия ден един заразен с коронавирус вече не може да предаде заразата. Според началника на „Цибалаб“ – след падането на карантината трябва да се направи още един PCR, докато пулмологът смята, че отпадането на втория тест след края на изолацията е правилното решение.

На въпрос кои са най-ефективните мерки, които могат да бъдат взети у нас, пулмологът каза, че носенето на маски, в комбинация с някои други ограничения, би донесло добри резултати.

„Вечерният час не е ефективна мярка. Той се прилага в Европа, но така само се отделя отрязък от денонощието, в който вирусът не се разпространява. Ефективни мерки са носенето на маски на открито, но в комбинация със затваряне на нощните заведения и стадионите, защото именно там се струпват много хора на едно място и заразата се разпространява лесно. Ако всички носят маски, това е една добра мярка. Проблемът е, че у нас тя е наложена, но никой не я спазва. Така преминаваме към шведския модел“, каза д-р Симидчиев пред „Булевард България“.

Той смята, че грипна епидемия през есента и зимата няма да има, тъй като, ако хората спазват мерките срещу коронавируса, те едновременно се пазят и от грип.

„Положението е едно и също – винаги около 15% от заразените влизат в болници, а от тях 5 на сто попадат в интензивни отделения. Колкото повече заразени има, толкова повече хора ще са в тежко състояние. А определен процент от тях, за жалост, няма да се преборят с вируса. От нас зависи колко хора ще попадат в лечебни заведения“, каза още д-р Симидчиев.

Източник: Дума