БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Преди 115 години в Солун е роден големият български поет и преводач Атанас Далчев

Той е единственият български поет удостоен с Хердеровата награда за литература през 1972 г.

През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих „Залези“.  През 1923  Далчев публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „Вестник на жената“ и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в символистичното списание „Хиперион“. Първия си самостоятелен сборник „Прозорец“ издава през 1926 г. От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник, „Стрелец“, поставяйки началото на литературния кръг „Стрелец“. Докато създава забележителните си творби, Далчев има нелека съдба. По време на бомбардировките над София, къщата му е разрушена и остава без покрив. За да се издържа, Далчев започва активно да се занимава с преводаческа дейност. Превежда класически произведения и съвременна лирика от френски, испански, руски, немски, английски. Под негов превод излизат заглавия като „Бунтът на масите“, „Червено и черно“, „Братовчедката Бет“, запознава българската публика с Лафонтеновите „Басни“, Чеховите разкази и поезията на Емили Дикинсън. През 1977г. Далчев пише последното си стихотворение „Художникът и вятърът“, а на следващата умира в София.