БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Проучване на Тренд по заявка на евродепутата Цветелина Пенкова показва нагласите за икономическо възстановяване след Ковид-19

Проучване на Тренд по заявка на евродепутата Цветелина Пенкова показва нагласите за икономическо възстановяване след Ковид-19

Над 50% одобряват финансовата помощ на ЕС и смятат, че е добре тя да бъде обвързана с реални реформи.

Евродепутатът Цветелина Пенкова и политологът Димитър Ганев коментират резултатите от национално представително проучване относно икономическото възстановяване от Ковид – 19. Проучването се проведе от социологическа агенция „Тренд“ по инициатива на евродепутата, в периода 01.12.2021 г. – 07.12.2021 г., с цел да проучи нагласите на гражданите и бизнеса във връзка с националните и европейски мерки в отговор на кризата. В проучването са включени 1009 граждани над 18 годишна възраст и фокус група от представители на бизнес сектора.

Едва 33% от българите са на мнение, че високите нива на ваксинация ще доведат до по-бързо икономическо възстановяване. Много висок дял – 46%, остават скептични. Димитър Ганев коментира, че това всъщност показва недоверието на хората във ваксините. Анкетираните представители на малкия и среден бизнес, от друга страна, дават положителна оценка по отношение на ускорената ваксинация и директна корелация с нормалното възстановяване на икономическите дейности и бизнес активностите.

Пенкова отбеляза, че е видна липсата на адекватна информационна кампания относно ваксините и още от самото начало това е демотивиралo много хора да се възползват от тях. Тя отбеляза, че това е било задължението на правителството още през 2020 г. и е процес, който се е случил в много европейски държави с високи нива на ваксинация: „Не можеше да очакваме от хората да се ваксинират активно, докато управниците ни, с действията и бездействията си, позволяваха да рушат доверието във ваксинационния процес, не предоставяха точна и ясна информация, а управлението на ваксинационния процес не беше на необходимото ниво. Зелените сертификати направиха възможно бизнесът в Европа да работи, ние пак закъсняхме. В началото на кризата през 2020 г. правителството затваряше бизнеси, без трезво да оцени възможностите, които дава зеленият сертификат по примера на Европа. Това ключово осъзнаване се случи едва при служебния кабинет“.

42% от българските граждани отбелязват, че са запознати с икономическите мерки, предложени от държавата за справяне с последиците от Ковид-19, но едва 12% отбелязват, че са се възползвали от тях. Основна причина вероятно са сериозните административни процедури за кандидатстване по много от мерките и огромното забавяне в изплащанията. Запитаните от бизнес сектора също потвърждават, че въпреки нуждата и финансовите загуби, които са претърпели, не са се възползвали от мерките, защото не са отговаряли на критериите или дори не са се опитали да кандидатстват, заради „бюрократичната машина“. Също така 67% от анкетираните отбелязват, че очакват икономическото възстановяване от кризата да отнеме повече от една година.

Прави впечатление, че висока степен на запознатост с мерките се наблюдава при хората между 40 и 49 години, заемащи управленски позиции, и много ниска при тези от 18 до 29 годишна възраст. Следователно, групите лица, които са запознати и се възползват от мерките, са тези, които всъщност имат и други възможности за излизане от кризата. „Държавата отсъстваше като информационна кампания и не достигна до младите хора. Те са тази част от обществото, която има интерес към иновации и нови технологии, интересува се от опазване на околна среда и е най-склонна към предприемачески инициативи. Тази обществена група е бъдещето на нашето общество – от нея зависи дългосрочната ни перспектива за развитие.“, сподели евродепутатът.

Пенкова коментира, че тук прозира огромно недоверие към отделни звена от държавната администрация: „Последните две години бяха турбулентни и това беше за сметка на българските граждани и на малкия и среден бизнес. Липсва ясна административна организация и създадени процеси. Административното ни управление се нуждае от спешна реформа, така че то да бъде в полза на обществото ни. Надявам се, че новото правителство ще успее да се справи с това начинание. За да бъдат ефективни едни мерки, трябва да бъде кристално ясно от какво има нужда икономиката. През изминалите две години тя имаше нужда от ликвидност. Мерките не постигнаха тази цел и обществената оценка е за неадекватност“.

Логично е, че над 50% от анкетираните са положително настроени към факта, че финансовата помощ на ЕС ще бъде обвързана с реални реформи. Представителите на бизнес сектора също призовават към прозрачност относно изразходването и разпределението на тези средства. Евродепутатът заяви, че това е ясна индикация за доверие в ЕС и отбеляза, че с оглед на общия европейски дълг и големия обем средства, които отиват към държавите членки, отпускането на европейско финансиране от тук нататък ще бъде тясно обвързано със спазването на върховенството на правото, целесъобразност на инвестициите и принципа „пари срещу реформи“.

Проучването показва, че политическата дискусия около Плана и стратегическия му характер са допринесли за това по него да има обществена информираност. 51% от българските граждани твърдят, че са запознати с Плана, а бизнес секторът споделя висока запознатост с него, но и скептичност по отношение на изпълнението му. Димитър Ганев отбеляза, че това е нормална тенденция с оглед на различните нива на познание, които са необходими за всяка една от групите. „Гражданите са чували за Плана и имат разбирането за допълнителни пари, които ще се отпускат от Европа. От друга страна бизнес секторът е силно притеснен относно критериите и процедурите по кандидатстване, което не им дава сигурност, че те реално ще могат да се възползват от тази възможност“, коментира политологът.

Пенкова направи паралел и с разбирането на приоритетите и реформите, заложени в този План: „Освен възстановяване след Ковид-19, Планът включва и много проекти и реформи, свързани със Зеления преход. Това беше едно от изискванията – близо 40% от средствата трябва да отиват за зелени проекти. Зеленият преход и политиките в тази посока се радват на голямо обществено доверие и подкрепа както в България, така и в целия ЕС. Разбира се, тук е необходима и практическа обосновка на законодателните разпоредби и промени, които предстоят, за да може и бизнесът да се подготви за този преход и да бъде конкурентноспособен. Трябва да се работи в тази посока. Моите наблюдения върху големите браншови организации в България са, че те са наясно с промените, които предстоят, и се подготвят адекватно. Трябва да насочим и усилия към подпомагането както информационно, така и финансово и на малкия и среден бизнес и старт-ъпите в страната ни“.

В заключение Пенкова отбеляза, че не бива да се пренебрегва и значението на влизането ни в еврозоната за бъдещето икономическо развитие на страната и по-силната интеграция с европейските пазари.