В 40% от протоколите от машинното гласуване за Евровота не са отразени коректно преференциите. Това обявиха от Института за развитие на публичната среда, които бяха и наблюдатели на изборния процес.

От общо 3000 секции с машини, в 1139 са констатирани некоректни крайни протоколи, обобщават от института. Данните за преференции от протокола на машината не са отразени или се разминават в двата протокола. В 80-та столична секция са гласували общо 231 граждани – от тях 110 с машина. Според общия протокол, от гласуването с хартиени бюлетини и с машина, преференциално са гласували 65 избиратели. Данните от самостоятелния машинен протокол обаче показват, че 60 от гласувалите с машина избиратели са отбелязали и преференция.

От института обобщават, че закъснялото обучение на членовете на РИК-овете по методиката за работа с машините е основна причина за нередностите. Други предпоставки за проблеми при гласуването с машини е непредвиденото контролно броене, съпоставено с разписките от машината. Припомняме, че за това настоя омбудсманът Мая Манолова, но ЦИК не уважи искането й.

Пречка пред гласоподавателите да изберат машинното гласуване е заплахата за тайната на вота. В редица секции машините са били позиционирани на публични места. Съответно в тези секции няма нито един глас, подаден машинно. Така само 34% от гласувалите са предпочели машинния вот. За сравнение на предишните избори тази активност бе само 8%. Тенденцията изисква по-добра прецизност от страна на ЦИК за машинното гласуване на местните избори. Важно е максимално елиминиране на пропуските от евровота, защото тогава ще се гласува машинно в 6 хиляди секции, препоръчват от института.