БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Цветелина Пенкова: Изборът е нови ядрени мощности или недостиг на мощност

Цветелина Пенкова: Изборът е нови ядрени мощности или недостиг на мощност

Основната цел на Зеления преход в ЕС е да се намалят вредните емисии, отделяни от всекидневните ни дейности., заяви Пенкова

Основната цел на Зеления преход в ЕС е да се намалят вредните емисии, отделяни от всекидневните ни дейности. Там, където се използват изкопаеми горива, ще преминат на алтернативни енергийни източници. В последните години много процеси преминават на електричество - от отоплението на сградите през транспорта до мобилните технологии и приложения, които ни помагат да сме по-ефективни в потреблението си и да пестим енергия. Тази тенденция ще продължи да се засилва и това ще увеличи потреблението на електричество почти двойно до 2030 г. Основният фактор за това драстично увеличение е електрификацията на транспорта и масовото навлизане на електроавтомобили.

 

Стабилността на енергийната система е в намирането на баланс между базови мощности, доставящи постоянно количество енергия, и възобновяемите мощности, зависещи от климатичните условия. Основното предизвикателство пред България е намирането на алтернатива за базовите мощности след постепенното намаляване на капацитета и извеждането от експлоатация на въглищните централи. В момента те задоволяват 40% от енергийните нужди на страната ни, но в дългосрочен план тяхното функциониране няма да бъде икономически рентабилно с оглед на растящата цена на въглеродните емисии.

 

Ако не положим всеобщи усилия за развитието на ядрената ни енергетика, рискуваме да загубим енергийната си независимост, конкурентоспособността на икономиката и да се окажем в недостиг на енергийни мощности. Ядрената енергетика е в основата на българския енергиен микс от почти половин век. По данни на Евростат през 2020 г. близо 40% от електроенергията на България е била генерирана от ядрените реактори в Козлодуй. Ще бъде огромна грешка, ако не използваме това съществуващо стратегическо предимство на ядрената енергетика за в бъдеще, още повече, когато нашите съседи от Румъния и Турция работят за изграждането на нови мощности.

 

Мнението, че Европейският съюз иска да наложи зелената идеология, загърбвайки рационалните аргументи, е погрешно. Предложението за включване на ядрената енергия и природния газ в таксономията е доказателство за това. Европейските институции разбират нуждата от доказани и достъпни технологии, особено в разгара на енергийната криза.

 

Таксономията на ЕС е система за класификация - списък на екологично устойчиви икономически дейности. Тази класификация помага на финансовите институции да решат в кои дейности могат да инвестират. Инвеститорите на капиталовите пазари насочват своите инвестиции в зелените технологии. Именно заради това е от изключително значение ядрената енергетика да бъде част от тази категоризация. В противен случай секторът ще се сблъска със сериозна липса на финансиране.

 

След няколко отлагания на 2 февруари тази година Европейската комисия представи предложение за допълнение към класификацията, в което природният газ и ядрената енергетика се определят като зелени и устойчиви. В основата му стои желанието да се удовлетворят исканията на двете големи държави - Франция, която иска да развива своята ядрена индустрия, и Германия, която иска да използва природен газ, след като спре своите въглищни и ядрени централи. Приемането на предложението ще позволи на финансовите пазари да инвестират в тези устойчиви технологии и занапред.

 

Предложеният текст не може да бъде изменян от Европейския съвет и парламент, а може единствено да бъде приет или отхвърлен. В Съвета няма проблем, защото за да бъде отхвърлен е нужно мнозинство от две трети от държавите членки. За момента Австрия и Люксембург изразяват несъгласие и вероятно ще атакуват предложението пред Съда на ЕС. Португалия и Испания обмислят дали да се присъединят към тази позиция.

 

В Европейския парламент обикновено мнозинството (мин. 353 членове) може да отхвърли предложения текст. Възможно е да се наблюдава разделение по национален и партиен принцип. Има опасения, че някои евродепутати няма да следват националната позиция, изразена от тяхната държава в Съвета. Това прави процеса по-непредвидим на този етап. Очакванията са това да се обсъжда активно през следващите няколко месеца. Чрез създаването на Група за подкрепа на ядрената енергетика в Европейския парламент, където съм заместник-председател, разясняваме на повече колеги нуждата от подкрепа за ядрения сектор.

 

Важно е да са ясни основните факти и аргументи. Първо, потреблението на електричество ще се увеличи минимум двойно през следващите 7-8 години. Второ, няма алтернатива на ядрените мощности като базови такива, които да гарантират постоянен капацитет на енергийни мощности. Трето, възобновяемите източници на енергия са силно зависими от климатичните условия и имат различна ефективност в отделните части на Съюза. Четвърто, методите за съхранение на енергия от алтернативни източници все още не са достатъчно развити, за да гарантират задоволяване на нарастващото потребление. Пето, всички сме обединени в желанието и борбата за опазване на околната среда и здравето на хората, но, за да се намалят емисиите и да се премине към по-голямо потребление на електричество, то трябва да бъде осигурено като количество.

 

Шесто, не трябва да се поддаваме на спекулации, неверни факти и страхове относно ядрената енергетика:

  • секторът има сериозни технологични подобрения през последните десетилетия;

  • ядреният отпадък може да се съхранява по безопасен за хората и природата начин. Във Финландия и Швеция вече има постъпления и разрешения от ядрените регулатори за създаването на депа за високорискови ядрени отпадъци;

  • технологичните разработки позволяват значително намаляване на времето за разпад на ядрения отпадък;

  • четвъртото поколение ядрени реактори ще „преизползва“ горивния отпадък, което на практика почти ще елиминира наличието на краен такъв;

  • нивата на сигурност и защита в ядрената енергетика са на най-високо ниво в сравнение с целия енергиен и индустриален сектор в световен мащаб;

 

Заключенията на Съвместния изследователски център на Европейската комисия от март 2021 г. са ясни. Направеният анализ “не достига до никакви научно обосновани доказателства, че ядрената енергия причинява повече вреда на човешкото здраве или на околната среда, отколкото други технологии за производство на електроенергия, които вече са включени в таксономията като дейности, подкрепящи борбата с изменението на климата”.

 

Ядрената енергетика е пътят за постигането на целите на ЕС за декарбонизация, без това да е за сметка на индустрията и обикновените потребители. Тя напълно отговаря на изискванията, залегнали в регламента за таксономията - да допринася за екологичните цели, и трябва да бъде разглеждана като зелена технология.

 

Признаването на ядрената енергетика за зелена и устойчива е от стратегическо значение за България и за целия ЕС. Ако това предложение не бъде прието, ще е почти невъзможно да се мобилизират инвестиции в сектора и цялата стойност на бъдещите проекти ще трябва да бъде покрита от българската държава.

България трябва да инвестира в ядрената енергетика, за да развива натрупания през годините човешки и научен потенциал в областта. Обществото ни също осъзнава тази необходимост, като през 2013 г. над 850 000 български граждани подкрепиха на референдум развиването на нови ядрени мощности. Необходимо е политиците да са на висотата на тези очаквания.