БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Творчеството на фамилия Санча в Националната галерия

Изложбата „От Малага до Виена, минавайки през София“ включва творби на представители на фамилията Санча от XIX век до днес.

За малко повече от век от нея са излезли близо двадесет художници. От тях четирима са свързани чрез своята житейска съдба и изкуство с България: Франсиско Санча, Хосе Санча, Алисия Санча-Нахтигал и Бенямин Нахтигал. 

Независимо че някои от членовете на фамилията Санча никога не са се срещали лично, в изложените в Национална галерия/Двореца творби може да се проследи приемствеността в тяхното творчество, да се види, че обичта към изобразяваното се е предавала от поколение на поколение, от Франсиско на Хосе, от него на Алисия, а от нея на Бенямин.  
Франсиско Санча (1874-1936) е известен испански художник, пейзажист, портретист, илюстратор и карикатурист. Роден е в Малага, Испания - родния град и на Пабло Пикасо, с когото го свързват дългогодишно житейско и творческо приятелство, както и съвместни изяви в Малага, Париж и Лондон. В края на живота си, в отговор на журналистически въпрос за това кои са любимите му художници, Пикасо отговаря: "Микеланджело (Мигел Анхел) и Пако Санча". Франсиско е работил и с Федерико Гарсия Лорка като сценограф. Творческа дружба го е свързвала с Валтер Сикерт и Тулуз Лотрек.
Сред българската общественост най-известен е Хосе Мария де Санча (1908 – 1994), роден в Сан Лоренсо де Ескориал, Испания. Той е син на Франсиско Санча. След края на войната Хосе Санча е изпратен в Мексико като „секретен сътрудник“ с кодовото име Рембранд за подпомагане борбата на мексиканците при евентуална световна социалистическа революция. По-късно живее със семейството си в Лондон, а след екстрадирането от Англия на участниците в Испанската съпротива през 1947 се озовава в България със съпругата и сина им Алaн, роден в Москва. През същата година Хосе Санча прави първата си самостоятелна изложба в България, предимно с пейзажи от Мексико. През 1950 в София се ражда и дъщеря му Алисия.  
Престоят му в България през 1950-те е свързан с изработването на проекти за плакати и с илюстрирането на книги за деца. Хосе Санча е сред основателите на Сатиричния театър и е автор на неговото лого - „Кукерчето с камшика“. Работи и за Народния театър. В декорите си той вкарва елементи на условност и сценична семплост, резултат от детските му възприятия, повлияни от декоративността на Пикасо. 
Хосе Санча е свързан и с първите стъпки на българското кино. Работи с едни от най-изявените му творци като Боян Дановски, Захари Жандов, Валери Петров и Анжел Вагенщайн. Филмът  „Звезди“ (1959) - копродукция на България и Германската демократична република, по сценарий на Анжел Вагенщайн, с режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча е отличен на кинофестивала в Кан през 1959. По време на снимките на този филм и след това живее със семейството си в Източен Берлин, с надежда да получи паспорт от испанското посолство в Западен Берлин и да се върне в родината. Това успява да направи едва през 1963. В Испания живее и твори до кончината си през 1994. Последната му самостоятелна изложба там е през 1995.   
Във видеото можете да видите интервюто на Юлия Владимирова с най-младия представител на фамилията Санча – Бенямин Нахтигал, който се занимава със съвременно изкуство и задава въпроси свързани с това как гледаме на околната среда днес и как консуматорската култура и нови технологии ни променят. Професор Аксиния Джурова, куратор на изложбата разказва повече за събраните произведения.