БЪЛГАРСКА СВОБОДНА ТЕЛЕВИЗИЯ

"Убиецът на самолетоносачи" - поглед отвътре в единствения в света летящ кораб

"Убиецът на самолетоносачи" - поглед отвътре в единствения в света летящ кораб

Една от най-необичайните съветски военни разработки - екранопланът е пуснат на вода през 1987 г. Произведен е в един екземпляр

Екранопланът е съветски и руски въздухоплавателен съд на динамична въздушна възглавница, с чиято помощ се постига летене над различни повърхности (море, пустиня, лед). Тайната е в аеродинамичното взаимодействие между крилата и повърхността – феномен, известен като "земен ефект". Екранопланът от клас “Лун” по международните класификации се определя като морски кораб. Бивша топ-секретна военна разработка, той се плъзга над вълните с реактивна скорост, скривайки се от радарите и избягвайки морските мини. 

Екранопланът по време на изпитания в Каспийско море през 80-те години

Екранопланът по време на изпитания в Каспийско море през 80-те години

Корпусът на съда е бил оборудван с шест пускови установки, които могат да изстрелват ядрени ракети, достатъчно мощни, за да унищожат самолетоносач.

Името "Каспийски монстър" много добре подхожда на експерименталния екраноплан, построен през 1966 г. С дължина 92 м и с размах на крилете от 77,6 м, той е най-големият летателен съд, преди през 1988 г. да се появи Ан-225 "Мрия". В продължение на 15 години "Каспийският монстър" минава редица изпитания, преди да катастрофира през 1980 г. Проектът не получава никакво развитие, но служи като основа за бъдещите екраноплани.

Екранопланът "Лун", разработен през 1986 г., причинява доста тревоги на американските военни. С дължината си от 73 м той е способен да развива крайцерска скорост от 500 км/ч, тоест може да се сравни с ракетен крайцер, но е пет пъти по-бърз от него. "Лун" е въоръжен с антикорабни крилати ракети Р-270 "Москит" и затова представлява опасност за самолетоносачите. Въпреки това екранопланите имат и сериозни недостатъци. Повечето от тях не могат да летят над неравна повърхност. Тяхната ниска маневреност, леката броня и липсата на противовъздушни системи ги правят уязвими за изтребители.

Екранопланът използва за придвижване така наречения „екранен ефект“ или “ефект на влиянието на Земята”.  При него се наблюдава рязко увеличение на подемната сила на крилата, благодарение на създадената въздушна възглавница при полет в непосредствена близост (до 10-15 м) над екранираща повърност, която може да е вода, суша и др. Открито в средата на 20-те години на ХХ в., явлението се наблюдава при морските птици, прелитащи над вълните.

Екранопланът на дока си през 2010 г.

Екранопланът на дока си през 2010 г.

След разпадането на Съветския съюз и последвалото закриване на програмата 903 „Лун“, „убиецът на самолетоносачи“ остава на добре охраняван док на западния бряг на Каспийско море в руския регион Дагестан.  Той трябва да бъде преместен на 150 метра навътре в сушата до град Дербент, където да се превърне в основен експонат в "патриотичен парк", филиал на парка на Южното военно окръжие.

Екранопланът закотвен на няколко метра от брега на морето в Дербент

Екранопланът закотвен на няколко метра от брега на морето в Дербент

Около 1 часа сутринта на 7 август Лана Сатор и неин приятел слагат фотоапаратите си във водонепроницаеми торби и от осветения от Луната бряг влизат в морето, където все още ги чака екранопланът. Около крилото Лана пропада в дълбока подводна яма, но двойката успява да се качи на борда и да проникне във вътрешността през оставената отворена врата.

Тениската на партньора на Сатор е все още мокра, докато двамата влизат в кораба

Тениската на партньора на Сатор е все още мокра, докато двамата влизат в кораба

Вътре, казва Лана, “крушките светеха и генераторът бучеше много силно”. Тогава те виждат охраната.

Таблото за управление

Таблото за управление

Въпреки грохота на генератора, мъжът спи. Шумът заглушава стъпките им. Оставяйки мокри следи от стичащата се от дрехите им вода, Сатор и нейният придружител успяват да заобиколят охраната и да влязат в търбуха на съветския звяр.

Чинията на радара все още стои в опашната част на екраноплана. Сатор разказва, че три различни радарни системи се намират една върху друга в опашката на устройството

Чинията на радара все още стои в опашната част на екраноплана. Сатор разказва, че три различни радарни системи се намират една върху друга в опашката на устройството

Двойката навлиза във вътрешността. Изваждат фотоапаратите и светкавиците и започват работа.

Сатор разказва, че е била повече развълнувана, отколкото уплашена и че те са се промъквали незебелязни през слабо осветените отделения, докато корабът се е поклащал върху вълните.

Кокпитът на съда. 15 души са били необходими за управлението на машината

Кокпитът на съда. 15 души са били необходими за управлението на машината

След почти час във вътрешността на екраноплана, двойката отново минава покрай дремещия охранител и стига до носа, където Сатор успява да заснеме контролната зала и пултът за управление, приличащ на командно табло на самолет.

Работното място на радиста. Сатор разказва, че някои места на "Лун" са били замърсени с остатъци от "пиле и торти" от хората, които са подготвяли кораба за експонирането му в тематичния парк

Работното място на радиста. Сатор разказва, че някои места на "Лун" са били замърсени с остатъци от "пиле и торти" от хората, които са подготвяли кораба за експонирането му в тематичния парк

Накрая, около 3 часа сутринта, двамата минават за последен път край мястото на охранителя. Те забелязват, че той се обърнал на другата страна в съня си. Лана и придружителят ѝ излизат на крилото и от там се спускат в топлата морска вода. От прилива тя е станала изненадващо дълбока и покрива главите им.

Двамата стигат до брега и малко по-късно виждат охранителя да се появява от вътрешността на съда, за да се протегне и прозине срещу изгрева. Тогава Лана разбира, че мисията ѝ “може да се смята за приключена”.

Източник: Свободна Европа, снимки: Lana Sator